Господин Ганчев, къде се намира българският интернет на фона на развитите западни държави?
- Като цяло сме доста назад, но все пак зависи какъв критерий използваме. Основният метод на оценка е процентът от населението, който използва интернет. У нас той е изключително нисък - едва около 10% от домакинствата у нас имат достъп до световната мрежа. Трябва да се стремим да направим средната цифра за България поне 30%, тъй като на Запад над 60% от хората имат достъп до мрежата. От друга страна, интернетът, който българите ползват, е по-добър от този в Западна Европа или дори в САЩ и е на по-ниски цени. Ние не сме изостанали технологично.

Каква е причината за ниското ниво на домашните потребители?
- Основно това е цената на компютрите, което косвено се отразява на нивото на проникването на мрежата у нас. Има и други причини. Например населението, което не живее в големите градове, е поставено в по-неизгодна ситуация. Така е, защото разходите за доставяне на интернет до тази част от населението са високи. Това означава и по-големи такси за тази част от населението, което е неплатежоспособно. Ето защо има малки градчета и села, които са просто отрязани. 

Очаквате ли увеличаване на потребителите у нас, както и развиването на вече успешни и доказани на Запад бизнес модели, като онлайн продажбите например?
- Проблемът с онлайн търговията е доста сериозен. Надявам се на разум от страна на законодателите, които с цел закрила на потребителите въведоха такава свръхзащита, че предлагането на тази услуга стана невъзможно. На практика се забрани предварителното плащане. Това действително е защита за потребителя, но търговецът е поставен в абсолютна невъзможност да си прибере плащанията. Всъщност онлайн търговията е една от предпоставките за развитието на интернет в малките населени места. Там мрежата се използва много сериозно за онлайн търговия. В София например не е така. Тук дори е по-бързо да отидеш до най-близкия магазин и да си купиш стоката, вместо да я поръчаш онлайн и да чакаш 48 часа за доставката й. В един малък провинциален град е точно обратното.
Друг важен фактор - ниската платежоспособност и ниският процент компютри по градовете - малко по малко се стабилизира. Причината е не толкова, че хората са започнали да имат повече пари, а това, че вече разполагат с по-голяма сигурност в бъдещето. Те са сигурни, че и след година ще имат доходите, които получават в момента, и рискуват с покупки на по-скъпи продукти от рода на компютрите. Така че съм оптимист по отношение на бъдещето. Няма никаква причина да не догоним в сравнително близко бъдеще ако не Западна Европа, поне Централна и Южна Европа.

Къде е BOL.BG като компания на българския пазар?
- Портфолиото ни от услуги е богато, но основно предлагаме достъп до интернет по кабел. Покриваме сериозна част от София, тъй като в края на миналата година получихме значителна инвестиция от люксембургски инвестиционен фонд в размер на 3 млн. лв. В момента с тези пари развиваме собствена оптична мрежа, с която свързваме отделните квартали на София. Тя вече е почти готова - около 50% от столицата е покрита и очакваме, че до една година ще покрием и останалата половина. Това ще ни даде възможност да предоставяме не само достъп до интернет, а и други атрактивни услуги като цифрова телевизия, филми до поискване, телефония. По отношение на пазарния ни дял е много трудно да се прецени, тъй като много малка част от фирмите дават реални цифри, но по наши преценки се нареждаме със сигурност сред първите 5 при доставчиците на кабелен интернет, изключвайки БТК. Всъщност фактът, че не можем да се конкурираме с тях, сам по себе си е проблем, защото европейските директиви изискват ADSL достъпът да бъде демонополизиран. У нас обаче все още не е така. С приемането на новия закон за далекосъобщенията обаче ще се дадат правомощия на Комисията за регулиране на съобщенията да регулира и другите услуги, предоставяни от монополните оператори, а не само телефонията. Тогава вече ще се направят и първите стъпки по предлагане на ADSL и от други компании, а не само от БТК. Това също ще даде сериозен тласък на пазара.

- Г-н Ганчев, как бихте коментирали появата на сайта mvbox.bg, от който потребителите могат да свалят легално музика срещу малка сума?

- Тук има дори по-интересна новина - от началото на този месец потребителите на Bol.bg могат да свалят музика от този сайт напълно безплатно. Bol.bg плаща таксата на своите потребители. Иначе това е една добра стъпка. Докато няма легална алтернатива не е морално правоносителите да се оплакват, че "пиратството ги ограбва". Аз по принцип не съм съгласен с термина "пиратство" по отношение на Интернет - в Интернет няма един голям, зъл, лош пират, който краде богатството, за да го продаде. Потребителите сами си обменят това "богатство" помежду си по две причини - първо защото могат и второ защото физическият носител умря. Няма как да напъхам едно CD в mp3 плейъра си, а вие да сте виждали в последните години някой да ходи по улиците със CD-плейър?

- Подобен вид търговия ли е бъдещето на музикалната индустрия според вас?

- Не, но това е едно добро начало. Бъдещето е в превръщането на Интернет в медия от типа на телевизията и радиото, където моделът за заплащане на авторски права е чрез отчисления от рекламните приходи. Този модел съвсем скоро ще бъде наложен в световен мащаб от Google чрез YouTube.

- Мислите ли, че след като вече съществуват места в интернет, от които съвсем легално може да се сваля музика, популярността на пиратските сайтове ще спадне?

- Развлекателната индустрия е единственият бранш, който реализира печалби от порядъка на 1000% (хиляда процента). Потребителите виждат това и с право се дразнят, че един филм, чиято изработка струва 300 милиона се продава в крайна сметка за над 2 милиарда. Преди да усетят колко лесно и евтино се правят копия, те някак интуитивно приемаха, че е възможно едно DVD да струва 50 лв. Но когато вече знаят, че производството на продукта струва 50 стотинки, а останалото е авторски права, те започнаха да се чудят, дали тези права всъщност не са силно надценени.

Достига се до класическа революционна ситуация - обществото не желае да заплаща тази висока цена, а правоносите-лите, позовавайки се на законовото си право да определят цените, не приемат модели, при които цената се определя от потребителя. Рекламният модел е точно такъв - ако продуктът е популярен, той ще събира голяма аудитория, ще показва много реклами и ще генерира повече приходи. Но тези приходи няма да се определят от правоносителя, а от рекламодателите. Рекламите се продават на търг и един клип на Мадона би получил толкова пари, колкото рекламодателите са склонни да платят за аудиторията, която го гледа. А тази сума не може да бъде твърде голяма, защото рекламите на свой ред се финансират от реалната икономика, в която печалбите са обичайните 10-30%.

Ето защо аз не очаквам скорошно решаване на този проблем. Не и преди Холивуд да изравни нормата си на печалба с тази на останалите индустрии. Дотогава ще има пиратство, защото това е естествената форма на обществен контрол в случая.

- Представители на музикалния бизнес, може би с право се ядосаха от това, че съществуват места, от които безплатно може да се набавя това, което те продават. Появиха се мнения, че това всъщност не е незаконно, след като не е с търговска цел. Къде е според вас истината?

- Този въпрос е дискусионен и в момента е много актуален в ЕС. Европейската комисия сега започва дискусии по него. Предложението е обмяната на файлове за лична употреба без търговска цел да не се смята за престъпление. Което не означава, че вече няма да е незаконно. Не всяко закононарушение е престъпление. Правоносителите отново ще могат да претендират за пропуснати ползи, но вече по реда на гражданското право - като доказват в съда какви точно са им загубите. Това е правилният подход, защото в момента всички ние финансираме чрез своите данъци защитата на търговските права на една конкретна индустрия, която не поема никакъв финансов риск, когато се окаже, че заведените дела завършват без присъда. Ако не се приеме това предложение на ЕК, има ceриозен риск развлекателната индустрия да продължи или дори да засили тормоза си върху цяла една технология и цяло едно поколение.

- От какво беше предизвикана тази активност на българската полиция спрямо торент сайтовете, според вас? - Няколко са мотивите. Правителството е подложено на натиск от САЩ чрез т.нар. Списък 301. От друга страна американската индустрия финансира няколко български неправителствени организации и юридически кантори, които да лобират в неин интерес. От трета страна има фирми, които се опитват да принудят интернет доставчиците да им плащат месечни такси за достъп до филми и музика. Тези три интереса в момента са се обединили и работят координирани от Министерство на културата.

- Задачата на НДБОП е да се бори с организираната престъпност, а тук става въпрос за хлапета, които си разменят mp3-ки и филми. Как бихте коментирали този аспект на случилото се преди седмици?

- Нелепо е да се използва толкова ценен и скъп държавен ресурс, за да се защитава един частен интерес. Не казвам, че частният интерес не трябва да бъде защитаван, напротив - в това е същността на правовата държава. Но в конкретния случай нарушаването на авторски права в Интернет не е обществено-опасно престъпление, но се е превърнало в политически проблем за правителството и затова то използва тежката си артилерия. За съжаление резултатът в дългосрочен план ще е силно негативен. Расте едно цяло поколение, което само след няколко години ще трябва по биологични причини да поеме управлението на държавата, за което обаче думите "държава", "правителство", "полиция", "МВР" са обидни изрази. Но най-лошото е, че и думата "закон" вече е обиден израз -младото поколение в момента има само една причина да се сблъсква със закона и понеже интуитивно усеща, че този закон не е адекватен, то решава, че законите по принцип не са адекватни и следователно могат да се нарушават по целесъобразност. Ето защо отговорност на държавата е, когато един закон очевидно не е адекватен, да го промени,въпреки несъгласието на една конкретна индустрия и едно конкретно лоби. Да се спазват законите е важно, но още по-важно е обществото да вярва в правотата на тези закони, а в случая със закона за авторските права това не е така.

Това е той

ДИМИТЪР ГАНЧЕВ

* Собственик и управителна Интернет-доставчика Bol.bg, основан през 1993 е. като вторият в страната Интернет-оператор.

* Главен секретар на Интернет общество-България.

* Работил е по осигуряване сигурността на мрежите и комуникациите на МВР.

* Участник в осъществяването на демократичните промени в България чрез ФНСД (Федерация на незвисимите студентски дружества)