"Стандарт" 30 май 2006 , 18 стр. "Твърда такса" може да се окаже българският изход пледира Димитър Ганчев, управител на bol.bg
- Г-н Ганчев, по сайтовете тръгна една ваша идея - за т. нар. твърда такса? Плащането за правата на изтеглена музика да влиза в досегашната такса за достъп до мрежата? Възможно ли е да се случи подобно нещо? - За авторските права трябва да се плаща - за това спор няма. Големият проблем е как да накараш потребителите да плащат, а те да нямат стимул за пиратство. Единственият начин е да си плащат таксите. Ако всеки плаща 5 лв., то за какво трябва един на други да си разменят филмите - и двамата плащаме една и съща такса. И ако плащането е масово, то ще има пари за правата. - Т.е. ще плащат всички, а ще се тегли същото съдържание филми? - Според мен едва ли има човек с интернет, който не е теглил поне веднъж. - Това няма ли да доведе до отлив от интернет заради повишените цени? - Цената е съвсем условна, аз мога да предположа, че ако 5 млн. българи започнат да плащат по левче, то ще е същото. Но никой не е казал, че тя ще бъде част от таксата. Може просто да отделят тези, които теглят, и да не се увеличава таксата на всички. Но масовостта е решаваща - тогава разходите за един клиент ще са толкова малки, че няма да има смисъл да се увеличават цените. Просто доставчиците ще започнат да плащат правата. - Така пък лесно ще бъде въведен контрол? - Да, правоносителите ще си комуникират само с 20-те големи доставчици на интернет. Те си го включват в цената към по-малките и т. н. - Мерките на МВР до какво водят - до разделяне на лагери ли? Докога ще бъдат врагове хакерите и полицаите? - Това е нормална реакция, но тя се проявява само когато върху интернет се приложи прекалено силен контрол. И понеже не мисля, че сега положението е такова, не виждам повод за вражда. Иначе интернет доставчиците отдавна са партньори с НСБОП. В същото време е истина, че интернет обществото почива на ясни правила и взаимозащита. - Елиян с ник payforfree обаче иска да бъде неуловимият, недосагаемият, хакерът, анархистът? - Четох интервюто на Елиян, там той играе някаква роля, повече прилича на 16-годишен тийнейджър, отколкото на 46-годишен мъж. Нормалните бизнесмени искат здрави правила на играта. - Откъде идва поръчката за удара срещу arenabg? - Те си признаха, от правоносителите. В този смисъл това не е поръчка, защото не е от конкуренцията. Но arenabg единствени не се вписват в схемата, защото не са интернет доставчик, те са само торент-тракър. - Другата схема не е ли по-финият вариант за предоставяне на незаконни филми? Докато тези си казват - ние сме пирати? - Възможно е и така да се тълкува. Другите ще ги ударят - 50 на 50.
"Дневник" 6 април 2006 , 1 стр. Спамът скоро ще е забранен със закон Проектът за електронната търговия тръгна към парламента
Изпращането на нежелана търговска информация, т.нар. спам, по електронна поща ще бъде забранено със закон, ако парламентът приеме проекта, който вчера правителството одобри. В него за фирмите се предвиждат глоби до 2000 лева. Проектозаконът за електронната търговия урежда и други задължения за търговците, които предлагат продукти и услуги в мрежата, както и за собствениците на т.нар. фрий сървъри.
Приетите вчера текстове почти напълно съвпадат с тези, които предишното правителство одобри, но не успя да прокара в парламента преди изборите. Очакванията сега са законът да бъде приет до три месеца. Основната промяна е в регулиращия орган - вместо от Комисията за регулиране на съобщенията контролът ще се осъществява от Комисията за защита на потребителите. Там всички, които не желаят да бъдат безпокоени по електронната поща, ще могат да впишат имейл адресите си в специален регистър. Търговците ще трябва да направят справка в регистъра и ако адресът на потенциалния получател е вътре, до го извадят от мейл листата си. В противен случай потребителската комисия ще може да наложи глоба.
Според проекта санкциите за физически лица, които изпращат нежелана електронна поща, ще са между 200 и 1000 лева, за юридически - от 500 до 2000 лева, а при повторно нарушение могат да стигнат съответно до 2500 и 4000 лева. Глобата е една, независимо колко са получателите на конкретното електронно съобщение, поясни Георги Димитров, консултант на Министерството на държавната администрация и участник в работната група по написването на проектозакона.
Въпреки че интернет проникването в България е все още ниско - под 30%, ръстът на електронната търговия и обмена на информация се покачва всяка година. Протестите срещу търговския спам са все още спорадични и се изразяват в гневни писма до фирмите податели и интернет доставчиците им. При миналогодишните обсъждания на текстовете в закона повечето представители на ИТ бранша го подкрепиха, още повече че той пренася европейски правила у нас. В същото време регулациите ще засягат само търговските дружества, регистрирани в България (и тези от Европа, които би трябвало да спазват местните си законодателства).
"Спам" не е мръсна дума, а непоискана информация и затова трябва да има правила за регулирането й, каза за "Дневник" той и допълни, че новият закон ще създаде правила за предоставянето на всички услуги в електронния свят - онлайн търговия, реклама, търсене и предоставяне на информация, уебтърсачки и т.н. Законът ще изисква ясно обозначаване на имейлите с търговски характер, дори да са желани, както и посочване на изпращачите. Въвеждат се и куп изисквания за това как в интернет да се оповестяват цените, характерът на сделката, премии, подаръци, отстъпки, да има достъп до договора и т.н. Правила, с които много от българските потребители вече са свикнали от работата си със сайтове на чужди компании.
От обсега на закона са изключени хазартните игри, защитата на личните данни, дейността на нотариусите, които са обект на специални закони, уточни Димитров. Според него важен принцип е свободното предоставяне на услугите на информационното общество.
Компаниите, които съхраняват чужда информация върху сървърите си или предоставят т.нар. хостинг, не са длъжни да наблюдават какво се качва или изтегля от тях, гласи приетият вчера проект. Доставчиците на интернет услуги не носят отговорност и в случаите, когато не са знаели за незаконния характер на извършената през техните устройства дейност или пренасяната информацията. Новият закон предвижда да им се търси отговорност едва тогава, когато собственик на фрий сървър е бил уведомен от компетентен орган, че пази незаконно съдържание, но той не е взел навреме мерки, за да спре достъпа до него или да го изтрие.
Ако законът изисква от доставчиците на хостинг да наблюдават съхраняваната информация, това ще оскъпи услугите им, обясни Димитров записаното в закона правило собствениците на фрий сървъри да не правят мониторинг на съдържанието.
"Това са изисквания, съобразени с европейските директиви, и е добре, че ще се прилагат и в България", каза за "Дневник" Димитър Ганчев, собственик на компанията "Бол.БГ", която е интернет доставчик и подържа безплатен сървър. Собствениците на сървъри за безплатен хостинг ще се смятат за нарушители, ако имат сигнал от компетентен орган и не са направили нищо, за да изтрият незаконните файлове или да блокират достъпа до тях. Според Ганчев само в 30% от сигналите от тях се иска да заличат информация. В останалите 70 на сто компетентните органи изискват съдържанието да се блокира така, че неговият автор да не може да го променя и то да служи като доказателство.
Колкото до нежеланите имейли, Ганчев коментира: "Досега рекламните съобщения не бяха забранени и не можехме да предприемем действия." Новият закон обаче освен че брани собствениците на фрий сървъри, им развързва ръцете и срещу непоисканите електронни съобщения. Те биха могли при сигнали срещу изпращач на спам да спрат достъпа му до интернет.
