"Новинар" 16 октомври 2000 , 13 стр. Безплатен достъп за училищата Албена Христофорова
Всички Интернет-доставчици в България да предоставят безплатен достъп до Мрежата на поне 5 училища. Това предлагат Вени Марковски ("Интернет - общество - България"), Димитър Ганчев (БОЛ.БГ) и Максим Бехар (МЗ-Comunications), стана ясно през седмицата. Инициаторите на "Час по Интернет" смятат, че всички хардуерни фирми, членуващи в БАИТ, трябва да предоставят поне по 5 компютъра на училища, които си изберат. Професионалните ИТ-асоциации да осигурят хора, които да обучават учителите за работа в Мрежата, е част от призива. Другите предложения са изучаването на Интернет от първи клас да се превърне в приоритет за Министерството на образованието и науката. Данните сочат, че едва 5 на сто от българчетата се оправят в световната мрежа. През последните пет години държавните училища в САЩ са изразходвали за компютри и съпътстващи аксесоари над 27 млрд. долара. Към края на 1999 г. 95% от американските учебни заведения са имали достъп до Интернет. През месец март 2001 г., вероятно в рамките на поредното издание на "Интернет-фиеста", ще бъде организирана национална конференция. Тя ще обсъди конкретно въвеждането на Интернет в училищата, изготвянето на учебни програми и други.
"24 часа" 5 май 2000 , 10 стр. Защо купуваме от битака, а не от bitak.соm Проблемът на българския Интернет е в данъчната тежест Димитър Ганчев, собственик на БОЛ
НИЕ, жителите на Източна Европа, сме имали ограничен достъп до Интернет, научихме от доклад на американския Център за демокрация и технологии. Питам се до какво ли имаме неограничен достъп. Като оставим настрана сериозното разминаване между посочените и действителните числа за броя на потребителите (16 000 вместо 200 000), прави впечатление, че на Запад определят съвсем точно дупките по нашия участък от световната информационна магистрала:лошото качество на телефоните, заплащане на време дори на градските телефонни разговори, ориентация на местните телекоми към VIP потребителите. И не на последно място - естественият стремеж на всяка власт да заема все по-голяма част от публичното пространство, което в нашия случай се проявява под формата на тотален държавен контрол върху комуникациите. Но ако си мислите, че сега ще започна да ви говоря колко лош е монополът на БТК и как всичко ще цъфне и върже, ако телекомуникациите бъдат " развързани", ще ви изненадам. Това така или иначе е изпята песен. Българското правителство още през есента се отказа от идеята за контрол върху Интернет чрез лицензиране на доставчиците. След това направи само два-три плахи опита да промъкне по нещо я в закона за телекомуникациите, я в този за пощите. Монополът пък си има определен краен срок и ще го доживеем. В това отношение съм оптимист. Две обаче са истинските препятствия пред навлизането на Интернет в живота на българина. Първото от тях е тривиално и с него няма да ви занимавам - отвинтихме си радиаторите и едва ли на тяхно място ще завинтим компютри. По-сериозно внимание и анализ заслужава второто препятствие. Интернет е скъпо удоволствие, което се заплаща по два начина - чрез такси за достъп и чрез реклама. За да има реклама в Интернет, трябва да има и бизнес в Интернет, който да бъде рекламиран. За да има търговия в Интернет, трябва на потребителите да им е по-изгодно или поне по-удобно да пазаруват в мрежата, отколкото на улицата. Засега улицата води с две на нула. България е малка страна с още по-малки градове, в които класическите магазини са на няколко минути път. А това до известна степен обезсмисля онлайн покупките на масови стоки. Вторият често подценяван, но много важен проблем е данъчната тежест. Ако си купиш стока от пл. "Славейков", ще си спестиш почти половината от това, което би платил за същата стока, купена от http://www.slaveikov.соm примерно. И това е напълно обяснимо - когато данъците са високи, всеки се старае да ги избягва. При електронната търговия това не е възможно. Ако държавата трябва да стимулира навлизането на Интернет, тя би трябвало да го прави не на технологично ниво, защото частният сектор у нас е достатъчно компетентен, за да се справи сам. Вече дори в България може да се използва Интернет по кабелната телевизия, продават се устройства за безжична комуникация. А от няколко седмици има дори доставчици, които предлагат безплатен сателитен достъп като допълнение към стандартната им услуга. Това,което е необходимо, е бързото законово регламентиране на наистина ключови неща като компютърните престъпления, електронния подпис, електронните пари, както и промяна в данъчната политика спрямо високите технологии. Дотогава на българския потребител не му остава нищо друго, освен да си плаща таксите за достъп.
